Лейла цял ден се суетеше и си оправяше куфари и чанти. Беше развълнувана нищо , че за поредна година отиваше на перона и в Хогуортс.Тя се огледа. Беше пристигнала на време. Гарата беше претъпкана с мъгъли, но тук- там се виждаха и няколко деца с клетки, в които тихо, но не съвсем мирно стояха сови. Бързите междуградски и модерни влакове пуфтяха и се изстрелваха по маршрута си, обградени в сив дим. Лей не обичаше шумотевицата, затова побърза да премине през стълба между перон десет и перон девет. Беше много лесно, само трябваше да внимава да не я видят. След като се озова на точният перон, заедно с куфара и совата си Лола момичето отново се огледа. И тук не видя нищо, особено освен, че имаше няколко стари вещици със странни облекла. Яркочервеният влак със златният надпис "Хогуортс" я убеди, че е на правилното място в точното време. Задуха вятър, чу се изскърцване и момичето погледна нагоре, откъдето впрочем идваше шумът. Голямата табела, гласяща "Перон 9 3/4 Хогуортс експрес" се люлееше върху неподозиращите минаващи отдолу ученици.. На Лейла не и пукаше каквото и да стане , защото все пак това не беше нейна работа
Момичето беше облечено прекалено тънко , заради лъжливите прогнози за времето. Слидеринката стоеше и едвам не се изхили на първокурсниците , които бяха стреснати да смърт всеедно отиват в затвор а не на най-вълшебното място на света. Линзи чакаше да се покажат и приятелите и , които за жалост още ги нямаше.
"Сигурно си оправят косите"- помисли си девойката и зачака с нетърпение да отиде и да вечеря в голямата зала и после да си легне в меките балдахинови легла , а след това като се събуди да започне да учи за избраната и професия
Да бе да
Лин беше изкарала на всички изпити за С.О.В.А -Изключителен , и се беше напънала да учи поне малко , но тази година ще се отдаде на мързелувяне и заяждяне -поне малко - защото все пак беше в Слидерин и трябва да се покаже като такава. Едно момиче - първокурсничка се преближи и попита :
-Извинете знаете ли къде се събират първокурсниците?
-Никъде конкретно , просто си намери купе и седни- отговори мила Слидеринката , за което се стресна сама на себе си . Дали се побъркваше , или просто ставаше мила? Линз потрепери при мисълта да е като онези момиченца които си жертват живота за да са добри и помагат на всички независимо колко голяма услуга искат от тях. Момичето се оттърси от тези мисли и реши да се качи на вагона. Остави куфара си в едно от купетата , седна и се загледа в сбогуващите се хора , майки и бащи с деца а Линз беше дошла сама , защото :
"Имаме работа сега.. Ти какво си мислиш , само ще се разкарваме ние с тебе всеедно си бебе..Отивой се сама и помни , че искаме да си най-добрата и да премазваш всички..И няма приятили. Помни! А сега отивай"
Това бяха родителите и - гадни зли ,и най .лошото искаха и тя да е такава независимо дали и харесва.
Влакът тръгна и се понесе по поляните и зеленината както и мислите на момичето
