Общата маса

Лейла се хранеше мълчаливо на масата и се чудеше дали да не отиде на масата на преподавателите тъй като вече беше учител и се гордееше с това. Директорката и беше дала позволение и това най-много я радваше . Лей беше облечена супер елегантно и с оформена прическа специално за случая и големи токове и опушен грим . Всички а гледаха
Да бе да
Или поне така си мислеше. В този момент видя Директорката да идва на тяхната маса и силно се учуди. Трябваше да седи където стоят високо поставените служители , каквото беше тя и когато Лей я вия реакцията и беше :
УАУ
Беше невероятно красива , по-красива от колкото си я спомняше и това беше добре. Но Лей бледнееше пред нея и това беше много зле , защото като си помисли изражението на майка си и баща си за това я напушваше смях. Най-интересното беше че тя седна при нея и когато чу :
-Здрасти- се стресна не на шега и в първия момент и дума не можа да обели но след това се съвзе и каза просто:
-Здравейте- огледа се около себе си и видя учудване в очите на другите и се засмя самодоволно , защото осъзна , че никога досега това не се е случвало

- Точно това исках да чуя- ухили се Лейла
Видя колко бяха притеснени малките момичета и още повече се засмя. Защо ли толкова ги е страх от Директорката , като се виждаше ,че тя не е способна да се сърди много , и бързо прощава.Лей видя че я оглежда и се запита дали вижда нещо скандално в облеклото и се сети как може да я накаже за това , но според нея толкова беше миличка , че чак я боли.
-Много си красива и официална- чу се да казва Лейла и се усмихна. Та това си беше чистата истина. Но момичето вида че Теди- Директорката- се смущава и се ухили още повече защото се сети че ще и е колежка което е още по странно
Оо не
Съвсем беше забравила , че има да оправя стая и уроци и всички останали неща но тя от край време си беше забравана но поне трябваше да е докаже пред Теди
Ами ако разбереше?
Какво пък?- помисли си момичета

Майк реши да дойде в голямата зала, за да хапне нещо за закуска. По пътя към нея той беше разбрал че има нов учител в училището и искаше да се запознаят. Първо обаче искаше да се нахрани. Когато се приближи към вратите на залата от вътре се чуха два женски гласа. Майк разпозна единият който беше на Тереза - директорката на училището, а другият му беше напълно непознат. Той влезе и видя момичетата да си говорят. Това явно беше новата учителка. Майк реши да се запознае любезно с нея. Той се приближи и каза:
- Добро утро, Тереза. - след това се обърна към учителката и каза - Здравей! Аз съм Майк Слоун - заместник директор и учител по вълшебство и трансфигурация. Ти явно си новата учителка в училище, прав ли съм?
Тогава момичето отговори...........

- Амиии не точно- отвърна момичето на Майк- Аз съм и ученичка в седми курс- каза и се усмихна топло на Зам.Директора който я изгледа много странно , но Лей се отказа да обяснява
Да го развира както иска
Ха
Беше и много забавно настроението , че се е присъединил още един учител. Тя отпи от тиквения си сок и го огледа. Беше строен и млад.
Тогава той каза ....

- Значи си и ученичка! - каза той меко докато си наливаше малко от тиквеният сок.
"Ученичка да преподава черни изкуства?".
Майк изпи огромна глътка от тиквеният си сок и каза:
- Харесва ли ви тук г-це Мейн?
- Да! Прекрасно е! - отвърна му Лейла.
Майк отново отпи от тиквеният си сок. Лейла му се струваше някак интересна и му се искаше да я опознае по - добре. Той се усмихна топло и каза:
- Едно е сигурно г-це Мейн! Ще вземете изпита по Черни изкуства!
Тогава момичето..........

.... се ухили
-Разбира се . Това ми е силата... Черните изкуства- каза момичето и очите и заискряха
Това учуди младия господин но Лей побърза да добави:
-Аз съм пълнолетна и затова и преподавам, и в случай , че не знаете ръководя и отдел "Мистерии"
Момичето се усмихна но не можа да прикрие злобничката си усмивка. Защо ли всички се учудваха , че тя може да е много зла , но и привлекателна?И то прекалено много

Майк също беше любител на Черните изкуства. Та нали все пак беше смъртожаден. Това обаче трябваше да си остане само и единствено неговата тайна. Дали щеше да я сподели с някого това той само щеше да си го реши. Майк остави чашата си с тиквеният сок и каза:
- Напълно сте права да защитавате амбициите си, г-це Мейн! - в нея наистина имаше нещо, което караше Майк да се чувства различно. - А имате ли си приятел Лейла?
Този въпрос беше бърз и ненадеен, но момичето отговори........

Майк се очуди на отговора и.
Възможно ли е да няма приятел? Та вижте я.
Майк се усмихна и отговори:
- Не, за съжаление нямам. Винаги съм обичал хората любители на черните изкуства, като вас, но рядко се срещат такива жени.
Дали му беше дошъл късмета?

Майк напълно разбра какво иска да направи!
Да играем по твоите правила
- Наистина ще е добре да си поговорим малко по темата.
Майк стоеше и я гледаше като се усмихваше някак нагло. Наистина можеше да стане нещо между тях:
- Искате ли да го обсъдим сега на чаша бирен шейк?

Майк я погледна и с поглед и каза Ще видиш ти
След това се съсредоточи върху въпроса и и отвърна:
- Аз съм свободен по всяко време!
Той и изпрати предизвикателен поглед и допълни:
- Ако искате можем и веднага.
Момчето я изгледа сякаш и намекваше Не се забърквай с мен. Тогава ............

Те си вървяха и тогава Майк си помисли.
Да и кажа ли че съм смъртожаден?
Те продължаваха да си вървят и тогава Майк каза:
- Много сте красива г-це Мейн.
Тогава той я хвана за ръка и момичето...........

Шадоу бягаше с всички сили, за да стигне веднага в голямата зала. Там както предполагаше завари директорката да стои сама. Той се спря задъхан и каза:
- Добър ден, г-жо Директор. Аз съм Шадоу Спароу петокурсник от Слидерин. Може ли да ви покажа нещо?
Той не дочака отговор. Грабна директорката за ръката и я поведе към прозореца. Той посочи към езерото и каза:
- Погледнете на там!
Там се целуваха Майк и Лейла. Той остана за да изчака реакцията на директорката.

Шадоу беше готов да се разкрещи на директоркат, но се спря и каза:
- Вие не сте ли директорката на Хогуортс? Трябва да предприемете нещо.
Той я погледна - Тереза не спираше да гледа към прозореца.
- Явно го харесвате.
Той изчака отговор......

Шадоу запуши уши а после каза:
- Явно съм се объркал!
Той погледна тъжно към земята и виновно каза:
- Много съжалявам професоре. Ще ми простите ли?
Той с надежда гледаше пода чакайки отговор

Луци беше дошъл съвсем на скоро в училището за магия и вълшебство "Хогуортс". Разхождаше се с удивление. Реши да влезе в някой от близките стаи. Изведнъж застана пред една чиито врати бяха огроооооомни. Това беше голямата зала - тук се хранеха учениците от всеки дом. Изведнъж от вътре прокънтя глас и всички ученици излязоха. Луци надзърна вътре - Там стоеше една жена, с най - много 2 години по - възрастна от него. Тя се беше загледала в земята. Това беше Тереза. Луциус знаеше че не бива да притеснява директорката. Той я погледна още по добре. Беше висока, с красиви коси и беше наистина прекрасна. Нещо го подтикна да отиде при нея. Той влезе вътре и затвори вратата зад себе си. Луциус се приближи и каза:
- Здравейте, г-жо Директор. Може ли да ви се представя? Луциус Стивънс седмокурсник от слидерин.
Тя го погледна тъжно и той седна до нея и я попита:
- Добре ли сте?
Той се беше влюбил в нея. Луциус стоеше доста близо до нея, но внимаваше да не прекали.