Частта на гиганската сепия

Тук вечер се наблюдаваше тъмна сянка излизаща от водата, която имаше дълги пипала и страшен дъх. Това беше гигантската сепия. Вечер това място беше ужасно, но сутрин беше много красиво и добро за разходка.

Когато излязоха от Голямата зала двамата се запътиха към Езерото.
- Тук вече сме на спокойствие!- каза жената.
Тереза малко се беше изчервила, но бързо го прикри.
- Та, какво искаше да ми кажеш?
Тактично го подсети тя.

Луциус хвана ръцете и и каза:
- Сигурна ли си че искаш да си с мен?
Това беше въпроса който го интересуваше.
- Искам това да знам. Защото Ви харесвам и.......
Той замълча и я целуна

Тереза му отвърна с целувка. Беше един от най- хубавите и моменти.
- Сигурна съм!- каза тя след като свърши целувката.- И нищо не би могло да промени решението ми!
Тя го погледна в очите.
- Дори да ми кажеш, че смъртожаден!

Луциус я погледна. Смъртожаден. Той. Не, все още не. Беше си го помислял, но все още не беше.
- Не аз не съм смъртожаден!
След това една мисъл му светна в очите. Той се отдръпна леко и каза:
- А ти? Смъртожадна ли си?
Беше бръкнал в джоба си готов да извади пръчка.

Тереза също незабелязано сложи ръка под мантията си.
- Не, но много пъти съм отивала на крачки от щаба им.
Тя изчака малко. Погледна към луната и каза:
- И всеки път се разколебавам и се връщам. Не съм нито от Ордена, нито от Волдемор.
Тя не се страхуваше да му каже името.

Луциус я погледна.
- Щом не се страхуваш да назовеш по име Черният Лорд значи има нещо.
Той я изгледа и каза:
- Кажи ми истината. Част ли си от смъртожадните?

Наистина трябваше да му каже.
- Да... От доста време, но не исках да ти кажа, за да не ме помислиш за враг.
Тя го изгледа умолително, но после добави твърдо:
- Научила съм доста неща там, тъй че не се и опитвай да ме нападаш!
Изчака реакцията му и погледна безразлично към забранената гора, откъдето се чу вик на агонизиращо животно или ако съдеше по звука- чудовище.

Луциус вдигна пръчка и я насочи към Тереза.
- Извинявайте г-жо Директор, но просто вие сте......
Той се замисли за по добра дума и каза:
- Вие сте враг. За сега.....
Прибра пръчката и допълни:
- Ако искам да съм с вас трябва да забравя за това че сте смъртожадна, но не мога да го направя.

След като момчето свали пръчката тя му каза мило:
-Спокойно, ще свикнеш. Дори на Майк не съм казвала, той е смъртожаден, но аз не съм точно такава- имам предвид, че аз съм нещо като агент... Представям се за добрите и след това предавам информацията на Волдемор. А не се страхувам от името само пред теб. Иначе пред него му викам или господарю или Черни лорде.

Луциус се изплю и каза:
- А аз го наричам отврат, копеле, мътнород, убиец и идиот.
Той се засмя и изкрещя:
- Дано го разбереш недодялан идиот.
След това клекна до водата и зачака тери

Тереза помълча малко, а след това извади пръчката си и я насочи към момчето.
- Аз може да го наричам с името му, но те съветвам съвсем сериозно да не го наричаш по този начин пред мен. Не знаеш на какво съм способна!
Момчето се изненада и стана.
- Да, не се шегувам! Не го обиждай ако не искаш да ти кажа една-две "вълшебни" думички!- допълни тя. Тонът и беше станал заплашителен и твърд. От пръчката и започнаха да излизат искри, а в погледа и се четеше гняв и пламък. Изчака реакцията му като се подготви с проклятието "Круцио". Харесваше много момчето, но все пак не чак толкова, че да му позволи да говори така!

Луциус бавно се изправи. Момичето не сваляше пръчка. Той се усмихна и каза:
- Спокойно.
Той бавно се приближи и свали съвсем леко ръката и.
- Не би ме наранила.
След това бавно приближи устните си и я целуна.

Тя се откъсна и отново вдигна пръчката си.
-Много те харесвам! Даже съм влюбена в теб, но това не значи нищо пред това, което преди малко каза!
Тя беше извън себе си от гняв.
-Няма да позволя да го обиждаш!
Чакайки реакцията му тя се огледа. Без да иска беше издълбала огнен кръг около себе си.

Луциус падна на колене пред Тереза. Заби поглед в земята и каза виновно:
- Съжалявам че обидих господаря ти. Извинявам се на теб и на Черният Лорд за това което казах. Обещавам че няма да се повтори. Вярвате ли ми?
Той стоеше на колене и гледаше земята.

Тереза омекна малко и каза, вече не толкова твърдо:
- Ами... ще си помисля, но май да!
Момчето стана със светнал поглед.
- Аз няма да му кажа ако ти положиш Нерушимата клетва, иначе... няма да мога да ти се доверя и...
Изчаквайки отговора му, тя задържа показалец над Черният си знак и го остави да се рее заплашително над него.

Луциус я погледна. В очите му се четяха страх и желание. Той бавно се изправи и хвана нежно ръката на Тереза.
- Няма да го направиш.
Тереза го гледаше очуден:
- Обичам те.
Луци се приближи и я прегърна нежно като я целуна страстно и не спираше

Този път тя не беше толкова студена, но скоро се окопити.
- Или клетвата, или...- и тя показа Знака.
Тереза се огледа, за да види дали някой не гледа. Никой не се виждаше, така че тя спокойно отново се обърна към момчето.
- Не се шегувам и ще го направя! Черният лорд ме харесва, добра работа му върша и няма да се поколебае да дойде! Бъди сигурен!

Луциус я погледна.
- Нима би го направила?
Той се отдръпна и каза:
- Аз аз ти повярвах. Мислех си че ме обичаш. Явно обичаш твоят Лорд повече.
Луциус продължи да стои и да чака отговор

Тереза също се отдръпна и каза студено:
- Обичам те, но него просто... го обичам повече! Не знам защо! В теб съм влюбена, а него само го обичам!
Тя го изгледа продължително, чакайки отговор, но допълни:
- В теб съм влюбена, но него няма да мога да спра да го обичам! Чу ли ме!

Луциус се усмихна тъжно. Той знаеше че тя обича повече Черният Лорд и те просто нямаха нищо общо.
- Не можем да сме заедно.
Луци бавно се оттегли от Тереза и каза:
- Ако обичаш повече Волдемор то тогава отиди при него. Мен ме остави.

Тя го погледна студено и се обърна. Тръгна бавно, но сигурно към замъка.
Луната светеше над голямото езеро, сепията сигурно вече спеше.
Прозорците на кулите и подземията светеха, но Голямата зала беше тъмна и мрачна.
Тереза се запита мислено дали той щеше да се опита да я спре. Дали щеше да я върне.
Движейки се към портата, тя бавно чакаше реакцията му, каквато и да беше тя.

Луциус я погледна. Тя бавно започна да се отправя към тъмният замък. Всички в него спяха а тя с бодра крачка вървеше. Изведнъж тя се спря явно да изчака реакцията му. Луци не направи нищо и тя продължи. Тогава обаче той се хвърли към нея, хвана ръката и и каза:
- Моля те спри!
Тереза обаче не му обърна внимание и се откъсна от ръката му. Той обаче я прегърна през кръста и каза:
- Обичам те Тереза. Съжалявам за всичко което казах. Ще ми простиш ли?

Тя го изгледа някак странно.
- Не мисля, че нещо ще стане между нас!
Тя се откъсна от него, като продължаваше да го гледа.
- По-добре да се забравим един друг!
Тя се загледа в небесният свод, покрит със милиони блещукащи звезди.
- Сбогом!- каза изведнъж тя и се обърна отново към замъка. Тръгна с бързи крачки към портата, още малко и щеше да затича като малко дете.

Луц обаче не спря. Започна да тича след нея. Застана пред нея и каза:
- Ще се присъединя към вас Тереза.
Той си пое дъх и каза:
- Ако това е цената да съм с теб ще стана смъртожаден. Ще бъда верен на Черният лорд.
Луциус хвана ръката и и каза:
- Обещавам.