Частта на гиганската сепия

Тя омекна малко, но каза с твърд глас:
- Не е толкова лесно!
Момчето я погледна в очите.
- Трябва наистина да го искаш!- допълни тя и се загледа в лицето му.

Луциус се замисли. Искаше ли го наистина. Отдавна мислеше да се присъедини към смъртожадните. Изведнъж той си представи всички които падат и умират пред него и всички които се страхуват от него и от господаря му. Той се усмихна злобно. Страшна гримаса се появи на лицето му. Той погледна Тереза право в очите и каза:
- Искам го. Искам да служа на Лорда и искам ти да си моя Тереза.

Тя помисли за момент.
- Според мен ти може ида станеш доста добро попълнение, но аз лично отказвам да бъда с теб.
Момчето я погледна озадачено.
- Просто това, което казах преди малко беше пълна грешка и искрено съжалявам, че го изрекох!!!
Тя погледна момчето право в очите.
- Не искам да бъда с теб!

Луциус хвана ръката и. Падна на колене и каза:
- Но защо Тереза.
Една едра сълза се отрони от очите му.
- Обичам те! Не мога да не те обичам. Не мога без теб. Ти си моето бъдеще. Ти си ми всичко. Нямам си никого. Моля те Тереза. Обичаш ли ме?

Тя го погледна и каза:
- Не!
Чакайки реакцията му тя се изправи.
Изглеждаше достолепно в отказа си.
- Не те обичам!- повтори тежките думи тя.

Луциус вече наистина се разрида.
- Ти....... ти ми разби сърцето.
Той се изправи бавно. Извади пръчката си и я хвърли на земята.
- Ето. Вземи я. Дарявам ти живота си. Прави с него каквото искаш. Само моля те кажи ми наистина ли ме мразиш.

Тереза се наведе и вдигна пръчката му от земята. Подаде му я с думите:
- Не ми трябва! Не е нужно да умираш само, защото не те обичам!
Тя го погледна с хладнокръвен и студен поглед.
- Край! Не ме търси повече!
Тя му хвърли още един леден поглед, като за последно, и се обърна към замъка. Тръгна с вирната глава и усмивка на лице.

Луциус обаче тръгна след нея. Той грабна ръката и и я придърпа към себе си. Погледна я в очите и каза:
- Няма да те оставя да тръгнеш. Обичам те повече от колкото можеш да си представиш. Ако ме оставиш сега ще разбиеш сърцето ми Тереза. Моля те.
Той я придърпа още и я целуна страстно.

Тя се отдръпна съвсем леко, колкото да му каже, че го обича... Погледна го в очите и каза:
- Ако не искаш да дойдеш при нас те разбирам, няма проблем...
Тя го целуна.
- Нали не ми се сърдиш?

Луциус обаче стоеше на няколко метра от Тереза и каза:
- Какво? Да не ти се сърдя?
Той се засмя и каза:
- Преди малко искаше да ме убиеш. Едва не ме нарани с глупавите си игрички и ме обеди че обичаш повече господаря си и че не ме обичаш, а сега ме питаш дали не ти се сърдя. Какво ти става?

Тя също се отдръпна... Как бе могла да му повярва?
Глупачка! Аз съм глупачка!
- О, значи така, а! А кой обижда Волдемор, а кой се прави на лигаво бебе? - не му остана длъжна тя.
Как смее той!?!
Странен блясък се появи в очите и. Тя зачака отговора му.

Луциус се засмя и каза:
- Казах самите истини за черният лорд. Той няма право да убива невинни хора, като мен и теб. И вие смъртожадните също сте такива. Убивате без да знаете причината.
Той погледна към небето което вече потъмняваше и каза:
- Влюбен съм в теб Тереза, но как може да убивате без причина. Нямате право да го правите. Нямате право да убивате когото и да е без причина.

Тя го изгледа.
- Значи нямаш наистина представа какво всъщност правим ние!
От някъде се чу вой на вълк.
- Ние прочистваме земята от самозванци,които само се представят за магьосници, а всъщност са откраднали нечия пръчка, не разбираш ли?

- Не Тереза не разбирам.
Той изкрещя с цяло гърло и няколко птици отлетяха от дърветата.
- Защо трябва да ги убивате. Нямате право.
Той извади пръчката си и каза:
- Това всъщност не е моята пръчка. Баща ми я е взел от някакъв магьосник когато бил на 7. татко е мъгъл, за разлика от майка ми - най - великата смъртожадна на всички времена. Но аз не искам да съм като нея. Тя.......тя........ тя уби татко

-Направила е правилното нещо!!!- изкрещя Тереза.
Тя извади пръчката си.
- Те са крадци! Не смяташ ли, че този малък магьосник, който е останал без пръчка може да е бил беден и да не е имал повече възможност да получи пръчка!
Това е опропастяване на един живот на магьосник!!!

Луциус сведе поглед.
- Права си. Явно смъртожадните мислят само и единствено за чистокръвните.
Той я погледна и каза:
- И двамата сме чистокръвни, но никога ли не си имала приятел мъгъл?

-Не... Но искам да те попитам нещо...
Тя го погледна.
- Ти как си чистокръвен като баща ти е откраднал пръчка от магьосник?
Тя изчака отговора му, гледайки звездите...

Луциус не искаше да говори за това, но каза:
- Той не ми е истински баща. Баща ми е бил смъртожаден и бил убит от самият лорд.
Очите му се насълзиха и той яростно изтри сълзите си:
- Истинският ми баща би убил доведеният ми. Няколко пъти се опитах да го убия но не успях защото майка ми го пази.